The Divine Matrix

Поговорки

                                                               
                                                                       

ЖИВОТ
Живот, здраве и добра мисъл кога има човек, не му трябва много стока.
Текът часовете, дните,годините, както водите в реките.
Къси сметки–дълък живот, дълги сметки–къс живот.

ЧЕСТ–БЕЗЧЕСТИЕ
По–добре честно да умреш, а не безчестно да живееш.
За един час човек чест добива и един я загубва.
По–добре честна сиромашия, отколкото безчестно богатство.
Който работи честно, живее лесно.
Слънцето грее и в калта, ала не се каля.

ЗДРАВЕ
Всичко се купува, само здраве не се купува.
Здрав живот и хубаво време никога не омръзват.
Без здраве имот–омрaзен живот.
Главата да е здрава и сърце широко.

МАЙЧИНА ОБИЧ
Майка на чедо зло не мисли.
Майчини сълзи, дето паднат, земята изгарят.
Майчино око се не лъже.
Майката обича и келяв син.
Авлигата е малка, а кога брани гнездото си, на усойницата надвива.

ЗАВИСТ
Който завижда, не вижда.
Чуждото нещо всякога е по–хубаво.
Докато ти завиждат, радвай се;започнат ли да те съжеляват–тежко ти.
Да ти завиждат, ти да не завиждаш.

НАРОД–СВБОДА–РОБСТВО
Глас народен–глас божий.
От люлката до гроба няма бял ден за роба.
Силна войска с войвода,а пък земя /народ/ със свобода.
Гдето гинат мнозина, там не се пита кой е умрял.

ПРИЯТЕЛСТВО–ДРУЖБА
С добър другар и в зло време е весело.
Приятел в нужда се познава, не на сватба.
С приятел що се върши, с пари не може да се върши.
Дорде не другаруваш с някого на път, не можеш го позна какъв е.
Старо вино и стар приятeл – дръж ги.

ЖЕНА
Хубавата жена е угодна на очите, а умната на сърцето.
Хубаво е да имаш жена и умна, и лична, добре, ама господ две добрини на едно място не дава.
Добрата жена и от имане е по–добра.
Мъжът е в къщи глава, а жената – душа.
Жената трябва и за зло и за добро.

МЛАДОСТ
Младост и лудост – два близнака.
Ако младостта знаеше и ако старостта можеше!
Млад работи, стар ум давай.
Вятърът дебелите дървета катуря, а малките само превива.

МОМА
Коя мома много подбира, неженена остава.
Всяка мома знае да пее у дома си, но да я видим на хорото!
Добре е мома при майка, за нищо не се вайка.
На момината врата всякакви магарета реват.
Хубавата мома слънчевите зари надгрява.

СВАТБА
Млад се жениш рано е; стар се жениш – късно е.
Жениш ли се на шега, ще носиш тъга.
Хубавата булка и под вехто було е хубава.
Момина гиздосия, булка поразия.

СЕМЕЙСТВО
С майка до време, а с мъж – до века.
Мъжът се познава по жената.
Умните мъже си почитат жените.
Работа без мъж – святкане без дъжд.
В една къща двама господари не биват.
Олеле от него, дваж олеле за него.

СМЯХ
Смехът е и чер и бял.
Пари да има за смях ще ги даде.
Смейте се дорде ви се смее.
Радоста и скръбта на едно ходят.

СГОВОР
Сговор къща не събаря.
В задружна къща немотия не влиза.
Една пръчка лесно се счупва, но повече – мъчно.
Сол и пипер да е, най–сговор да е.

ВЪЗПИТАНИЕ
Дървото се превива дорде е тънко.
Човек се учи от що му се случи.
Бий го по краката, да не се бие по гвавата.
Слушай старите, за да остарееш.
Кой не слуша няма да заповядва.

ДУМА
Който няма пари в пазвата си,нека има мед в устата си.
В огледалото се вижда лицето, а в приказките–сърцето.
Лошата дума от лошо сърце излиза.
Дума назад не се връща.
Който повече мълчи, по–хубава дума ще рече.

СЪСЕДСТВО
Не купувай къща, а комшия!
Хората едни от други се учат, а най–много от комшиите.
Зла година се минува,зъл комшия не се менява.

ЛЮБОВ
Младост без любов–пролет без цвете.
Само любовта–не търпи другар.
За брата до море, за либе през море.
Нито рози без тръни, нито обич без свада.
Който иска либе без кусур, без либе остава.
Първо либе второ не става.

ТРУД–ТРУДОЛЮБИЕ
Трудът е здраве и живот.
Работата на ум учи.
Който се труди не губи.
Който лежи, той тъжи;който оре той е добре.
От работа тежко, без работа по–тежко.
Работата да се бои от тебе, не ти от нея.

БОЛЕСТ
Болестта дохожда с кон, а си отива с кола.
Болестта е най–голямата сиромашия.
Всяка болка си има и билка.
Човек да те гони, болест да не те гони.
Болен не се пита–кани се.
Утешавай болния,докле му излезе душата.

ЯД–ГНЯВ
Умния човек в яда се познава.
Деня се свършва от тъмнина, а пък човекът–от ядове.
Който се люти, бързо остарява.
Лютият човек сам себе си яде.

МЪРЗЕЛ
Мързеливият два пъти работи, скъперникът два пъти плаща.
Мързелът благо не яде, а ново никога не носи.
Който лете не работи, той зиме гладува.
Излежавай се млад, ако искаш да мреш на старост от глад.
Мързеливата булка срещу празник се познава.
Пуста празна неделя, как не би цяла година!

БЪБРИВОСТ
Който много говори, или много знае, или много лъже.
Многото думи пари не струват.
Бъбрива  жена никой не милува.
Много за думане, нищо за ядене.

ИНАТ
С инат къща се не върти.
Живота си дава, а от ината си не се оставя.
От инат няма по–лош занаят.
Жена си давам, коня си не давам.
Инат очи избожда.

ЛАКОМИЯ
Който яде много, изяжда си късмета.
Ламя си за ядене, а за работа–мравка.
Гърло дъно няма
Обули кучето с цървули , то си изяло краката.

СМЪРТ
Човек с плач се ражда и с плач умира.
Смърт с ред не иде.
Смъртта не пита чий син си.
Един гроб е и за сиромаха и за болярина.
Кога човек умре, тогаз добър става.

ПИЯНСТВО
Всичко е до време, пиянството е до гроба.
Ако пиеш вино, вино пий, а не ума си!
Виното ръце няма, за очи хваща.
И лудия бяга от пияния.
Що мисли трезвен, пиян го казва.
Който пие, не мисли, който мисли, не пие.

ПРЕДВИДЛИВОСТ
Когато нещо не умееш, не се хващай да го правиш.
Не гледай какво се е минало, а какво ще дойде.
Ако оставиш зад себе си, ще намериш пред себе си.
Не прави други му това, което не искаш за себе си.
Съди се сам, да не те съди друг.

НЕКАДЪРНОСТ
Нещенето и неможенето са брат и сестра.
Вместо да изпише вежди, избол очи.
Да направи не може, ама да развали–иде му отръки.
Много занаяти, празни му ръцете.
Да мели знае, да насипе не умее.

ГОЛЕМЕЕНЕ
На гол корем–чифте пищови.
Мре от глад, а готов за свят.
Яде коприва,  пък носи коприна.
Който хвърчи високо, ниско пада.
За две пари яйце ще снесе,за сто пари гюрултия ще направи.

НАДЕЖДА–ВЯРА
Вярата планина премества.
Всяка мъка не е до века.
Където е текло, пак ще тече.
Болния душа бере и пак се надява да не умре.
Обичам да ти вярвам, а не да ида да питам.
Който чака от надежда, приживе не се нарежда.
Надява се като вдовица на ерген.
До-ще слънцето и пред наща вратня.

ГЛУПОСТ–ПРОСТОТИЯ
Слепец за път и будала за съвет не бива да питаш.
Защо му е брадата, кога няма в главата.
Родил се теле, умрял вол.
Вода гази, жаден ходи.
Слязъл от кон, качил се на магаре.
Видял малко масло, чини му се–мандра е.
Очи на икона, ум на кокона.
Калпакя му рунтав, ама главата му празна.
На един главата му дебела, на друг недодялана.
Бог да ме пази от сиромашия и простотия.
Има простотия, по–лоша от лошотия.
От какво се мъдрият срамува, с него се глупавия надува.

ПАРИ
Прите силно звънтят и далеч се чуват.
Парите излъгват жената, а жената мъжа.
Парите на едини взимат ума,а други учат на ум.
Парите са като водата–имат цена над улея, ама нямат под улея.
Парите здраве не купуват, здраве взимат.
Готови пари и печен хляб скоро се изяждат.
Ако човек не харчеше парите, който печели кадаръм щеше да да прави с тях.
Парите от мъртвия жив не правят.
Парите не се бранят и дваш да ги броиш.

СЪРЦЕ
Човешкото сърце е по–яко от камък.
Човек остарява, сърце не.
Сърце подир сърце върви.
Ако сърцето не казва, лицето показва.
Шрокото сърце от всичко е доволно.
Душа душа познава, а сърце и двава.

ЕЗИК
Желязото желязо трие, разговорите–ума.
Човек по говора се познава.
Говедото се хваща за рогата, а човек–за езика.
Женския език от от турска сабя по–остър.
Водата всичко мие, само езика не може.
Прехапи си езика, но лоша дума не казвай!

СЪВЕСТ
У всекиго има съвест, ала блазе томува, комуто е чиста.
Когато сърцето ти е чисто, нека казва кой каквото ще.
Чисто небе от гръм не се бои.
Чисто лице малко вода иска.

БЕДНОСТ
Сиромашия и кашлица не могат да се крият.
За нямане срам няма.
Сиромах човек–жив дявол.
Сиромахът три пъти се радва на дрехите си: кога са нови, кога ги обърне и кога ги закърпи.

КНИГА–ЗНАНИЕ–МЪДРОСТ
Кой знае книга, той има четири очи.
Човек без книга–пън недодялан.
Книгата на зло не учи.
Светът ще се свърши, книгата–никога.
По–добре с мъдрия да плачеш,  не с  лудия да се смееш.
Да те е страх от мъдрия, не от лудия.
Утрото е по–мъдро от вечерта.

ГОСТИ–ГОСТОПРЕМСТВО
Ако идеш,ще ти дойдат.
Госта гощавай, врага прощавай.
Какъвто гостът, такъв и млинът.
Дето те мразят, не ходи, дето те обичат, не чести.
Постой,  доде си тръгнеш.

КРАЖБА
Покажи ми лижеца, да ти покажа крадеца.
Който открадне игла, той ще открадне и хазна.
Който краде, домакин не става.
И крадецът знае, че от онова, което открадне, хаир няма да види.
Чужди пари пръсти горят.

СИЛА–ВЛСТ
Сила без разум човека съсипва.
Водата и огънят са добри слуги, но срашни господари.
На една кола грънци една сопа стига.
Войвода по сила и чесност се става.
Човек човека събаря и човек човека издига.
Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.

РОДНИНСТВО
Свой своего не храни, но тежко му, който го няма.
Лоши сме си, ама наши сме си.
Цял град да те гони, един роднина да те не гони.
И за кучето питат от какъв е род.
От зла рода, няма и порода.
Със свой живей, ала не търгувай.

ПРЕДПАЗЛИВОСТ
Варди се от злото, докато не е дошло.
Викай по вълка, докато не е влязъл в стадото.
Гори ли на комшията къщата, търчи да гасиш своята.
Отвряй си очите,да ти ги не отварят хората.
Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.
Огън и барут на едно място не се оставят.

ПЛОДОРОДИЕ
Ден година храни.
Дъждовен май–плодороден безкрай.
На гергьовския дъжд всяка капка е жълтица.
Що дава летен ден, не дава зимна неделя.
Ако на Коледа няма бяло, на Гергьовден няма зелено.

ДОМ
Бащино огнище–топло пепелище.
Гледай ума му, съди за дома му.
Къщата не стои на земята,а на жената.
Далеко ходи, но и за дома мисли.
В пуста воденица дяволите метът.