Aрхеологически резерват
Плиска
Aрхеологическият резерват се намира на 28 км североизточно от град Шумен и на 2 км отсъвременният град Плиска. Основана от хан Аспарух през 681 година, вероятно върху старо славянско селище, Плиска е столица на България до 893 година. Стогодишни археологически проучвания разкриват останките от "външен" и "вътрешен" град, Тронна палата, Малък дворец, езически храм,дворцова черква, водохранилище, бани, стопански и жилищни постройки, а на 1,5 километра от Източната порта – основите на внушителен катедрален храм – Голямата базилика. Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито. Находки от резервата, показани в музейната експозиция, представят бит, материална и духовна култура на жителите на старата столица.
Бабук
Митично място от моето детство.Родно място на Дочо Михайлов
https://bg.wikipedia.org/wiki/Дочо_Михайлов
https://plus.google.com/u/0/103131203236750571082/posts/P2YwVGLny8y
Байракли джамия Самоков
Байракли джамия или Йокуша джамия е мюсюлмански храм в българския град Самоков. Джамията e паметник на културата с национално значение. Джамията е строена в средата на 19 век, вероятно от български майстори.Джамията има голямо молитвено помещение с размери 14 на 14,8 метра. Четири свободни колони в центъра държат паянтов барабан, увенчан с дървен купол. Предмолитвеното помещение е паянтово аркадно преддверие с втори етаж за затвореното женското отделение. Минарето е със спираловидна тухлена украса. Джамията отвън и отвътре е богато изписана с орнаменти от зографи от Самоковската школа. Храмът е реставриран от 1960 до 1966 година под ръководството на архитект Никола Мушанов и на художника Георги Белстойнев и оттогава е музей.
Белчин,Късноантична крепост
Укрепено селище и раннохристиянски култов център, IV-VI в.Археологическите проучвания в с. Белчин, Самоковско разкриха една нова страница от иначе непознатата до скоро епоха на Великото преселение на народите.Разположено на кръстопът, между богатите и развити градски центрове през античността - Пауталия, Сердика, Германея и Филипопол, Самоковското поле с неговите укрепени селища е било повлияно от всички исторически процеси. То е било уникално и с това, че е било утвърдено като един от най-значимите железодобивни центрове от античността и средновековието.Хълмът "Св. Спас", намиращ се в близост до средновековната църква "Св. Петка" в с. Белчин, е бил неизменна част от вековната история на селото. При протеклите два сезона археологически проучвания се установи функционалната същност на крепостта - укрепено селище.Крепостта е с площ от 9 Дка, оградена с каменна крепостна стена. Ъглите и портата са фланкирани от големи правоъгълни кули, от които до момента са разкрити 3. Градежът им е от дялани камъни на хоросан. Направеното геофизично проучване много точно регистрира портата, както и наличието на долепени до крепостната стена сгради. Верижният план на сградите от нетраен материал (дървена конструкция, обмазана с кал, и керемиден покрив) и откритите в тях следи от огнища, железни инструменти, тежести за везни (егзагии), тежести от вертикален стан и множество шлака говорят за стопанския характер на помещенията. Монетните находки датират обитаването на селището от кр. на ІV до кр. на VІв. Археологическите структури са многопластови и маркират динамиката и развоя на обитаването. Направените сондажи във вътрешността на селището изненадаха археологическия екип с по-ранни находки - от късната бронзова епоха. В откритите каменни струпвания и ями се намери силно фрагментирана култова керамика, което предполага наличието на тракийско светилище от времето около Троянската война.За силно религиозната ангажираност на хълма говори и разкритият раннохристиянски култов комплекс. Той е разположен непосредствено северно от портата на крепостта. Около разкопаната през 2007г. средновековна църква бяха регистрирани и проучени по-ранни архитектурни останки. Разширявайки периметъра на проучването, се установи, че средновековната църква от ХVв. е вкопана върху деструктирана раннохристиянска базилика от кр. на V-VІв. Градежът и е от дялани камъни и спойка от бял хоросан. Запазената суперструкция на стените на двата странични кораба е близо 1 м. Плановото решение е непознато за този район - дълъг и тесен наос, вход и открит притвор от запад и север, а олтарната част е оформена с протезис и дяконикон, като трикорабна базилика. Средновековната църква е разположена изцяло върху основите на централния кораб.Едва в последните дни на разкопките непосредствено пред абсидите на северния и централния кораб, но на по-ниско ниво се откриха останки от нова - трета по ред църква със запазена дълбока абсида и продълговата олтарна маса. Намерената находка от монети върху подовото ниво се датира от V век.Времето на късната античност (ІV-VІв.) е било белязано с мащабни културни, политически и етнически промени, оставили трайни следи в пластовете между две империи - Рим и Византия. Богатата духовна и материална култура на местното тракийско население, която е била в симбиоза с развитата римска цивилизация, в съчетание с добрия климат и природни дадености са превърнали днешните български земи в притегателен център и желано място за много народи. За няколко века от тук са преминавали стотици хиляди - хуни, готи, авари, алани и печенеги - и всички са имали една цел - да останат трайно по тези места. Едни с огън и меч, други с труд и постоянство са градили основите на една развита прото европейска цивилизация.Прецизирането на датировките и обработката на стотиците находки - монети, стрели, накити, керамика и сечива, продължава. Те ще бъдат експонирани в етнографския музей и религиозен комплекс в с. Белчин - филиал на Историческия музей в гр. Самоков.
Велики Преслав
Градът е разположен в област Шумен, на 20 км от град Шумен. Градът е възникнал през втората половина на 9 век по време на управлението на княз Борис I като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г. цар Симеон I премества столицата в Преслав, който става и седалището на първата българска книжовна школа. В епохата на българското средновековие,градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. През 971 г. византийците, начело с император Йоан I Цимиски,превземат и ограбват града. След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185-1187), Преслав е отново българска крепост.
Врачешки манастир „Св. Четиридесет мъченици”
Врачешкият манастир е построен по времето на Второто българско царство, след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9ти март, 1230г. След победата,която се случила в деня, в който се празнуват св.Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешкия манастир. В началото манастирът е основан като мъжко братство,но по-късно става женски, какъвто остава и до наши дни. По настоящем манастирът е ограден от висока зидана ограда, а вътре се съблюдава строг ред. По-голямата част от манастирските сгради са реставрирани и в отлично състояние, а останалите,включително и храма, са в процес на реставрация.
Връх Богдан(Средна гора)
Голям Богдан, или само Богдан, е най-високия връх в Средна гора (1604 м). Връх Богдан носи името на легендарния хайдутин — Богдан войвода. От всички страни е притиснат от гори, но на юг и на север се откриват прекрасни гледки към върховете Барикади и Вълк. В южното подножие на върха, сред буковата гора се тъмнеят огромни скали,покрити с мъх и здравец, които се наричат Детелинова пещера. От връх Богдан водят началото си реките Пясъчник, Крива река и Луда Яна.
Връх Мусала
Мусала̀ е най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров с височина 2925m, измерено от равнището на пристанище Варна.Мусала се намира в Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 км от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Според някои мнения името му произлиза от „Мус Аллах“ или „място за молитва“, „молитвен връх“, "близо до Аллах" и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин.Това,че при ясно време се вижда дори Бяло море, е легенда. Планините в Южна България и Северна Гърция пречат на пряката видимост, а и сферичната форма на Земята прави невъзможно наблюдаването на толкова отдалечени обекти.
Голямата чешма Самоков
Голямата чешма се намира в Самоков и е била построена през 1660 г. по поръчка на емина на султанската кухня Мехмед ефенди. Изградена е в мавритански стил от каменни блокове. Представлява четириъгълна постройка, с чучури, от които е течала вода и от четирите страни. В декорацията ѝ има и 2 загадъчни елемента - каменна къщичка за птици и една „зенгия“, която според преданието е била обицата на Крали Марко.
Девически манастир Самоков
Девическият манастир в Самоков започва своя живот около 1772 година като малко девическо монашеско общежитие. Основано е от баба Фота, която подарява имотите си на Рилския манастир, а в собствената си къща обединява малобройна девическа общност. В средата на ХІХ век там вече,по каноните на оформения по подобие на Рилския типик устав, живеят повече от сто монахини и послушнички. Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просветителство. През 1837-1839 година, наред с други разширения, е издигната внушителна трикорабна църква.
Дуловската гара
Въпреки,че градчето е малко,Дуловската автогара е много оживено място.Всеки ден стотици хора пристигат и заминават и румънските телефонни оператори нямат обхват тук.
Еленска базилика
Еленската базилика „Свети Илия“ е раннохристиянски храм, разположен на около 5-6 km североизточно от град Пирдоп и на 3 km от село Антон, на десния бряг на Еленска река. Храмът е датиран към края на 5 — началото на 6 век,опустошен по време на османското робство.Преустройван е в средата на 6 век, когато към първоначално безкуполната базилика е пристроен купол: рядко срещано в историята архитектурно решение. Другата рядкост, с която базиликата е забележителна, е много доброто ѝ укрепление — с дебели крепостни стени и отбранителни кули.
Етрополски манастир Света Троица
Манастир „Св. Троица”, е най-значимият книжовен и просветен център в българските земи през 16 и 17 в. след Рилския манастир, в който възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Според преданията манастирът е основан през средните векове, в годините на Византийското владичество. При подновяването на манастира през 1858 г. игуменът Хрисант намерил в развалините на старата църква плоча с надпис, указващ годината на основаването на обителта - 1158 г., която плоча била вградена в основите на новостроящия се манастирски храм. До манастира се намира малък живописен водопад,носещ също названието "Варовитец".
Искърско дефиле(Своге)
Искърският пролом или Искърското дефиле е мястото, където река Искър преминава през Стара планина и Врачанския Балкан. Мястото е изключително интересно от геоложка гледна точка,тъй като проломът представлява напречен разрез на Старопланинската планинска верига. По този начин могат да се извлекат сведения за геоложкия състав на планината, както и да бъдат изследвани различните и слоеве. В Искърския пролом има интересни места за туризъм - множество различни скални образувания, карстови форми и др.Учените смятат, че река Искър е съществувала преди да се появи Стара планина и след като веригата е започнала да се издига бавно си е прорязала пътя през планината.
Исторически музей - Етрополе
Историческият музей в гр.Етрополе е открит на 7. 12. 1958 год. Днес той се помещава в сградата на бившия Конак, строена през 1853 - 1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко в типично възрожденски архитектурен стил.В Конака до 1877 г. е заседавала местната управа от 6-ма българи и 6-ма турци. След Освобождението сградата е използвана за кметство, а от 1968 год. е музей. Обявена е за архитектурен паметник на културата.Настоящата експозиция на Исторически музей - гр.Етрополе е обновена и отворена за посетители през
м. юли 1992 г. Експозицията на музея представя историята на града и околните селища.
Исторически музей Ботевград
Началото на музейното дело в Ботевград е поставено през 1937 г., когато е организирана музейна сбирка към местната гимназия. През 1952 г. обогатена и разширена сбирката е обявена за държавен музей. В резултат на дългогодишна събирателска работа са организирани няколко музейни експозиции,последната е открита през 1991 г. Музейният фонд комплектован от оригинални документи,снимки и вещи надхвърля 13 000 единици и представя културно-историческото минало на района.
Исторически музей Самоков
Историческият музей в Самоков е основан през 1930 година по идея на самоковските художници Наум Хаджимладенов, Васил Захариев, Христо Йончев-Крискарец, Павел Францалийски,Слави Генев и Георги Белстойнев.Отначало музейната сбирка се помещава в сградата на читалище „Отец Паисий“, но впоследствие се обособява в самостоятелна солидна сграда зад него.Официално институцията е утвърдена от Министерството на просвещението през 1936 година. През 1937 година е положено началото на етнографската сбирка на музея, а на следващата година е направена първата изложба под ръководството на проф. Христо Вакарелски. От 1943 г. музеят се помещава в днешната си сграда. Понастоящем музеят разполага с фонд от около 30 000 музейни експоната, разделени в етнографска, археологическа, художествено-иконографска, документална и фотографска колекции.
Комплекс - монумент 1300г. България
Мемориалният комплекс „Създатели на българската държава” е разположен на хълма„Илчов баир” край Шумен. Намира се на 450 метра надморска височина и се вижда в радиус от 30км. Построен в чест на 1300 - годишнината от създаването на Българската държава. Паметникът пресъздава важни моменти от историята на Първото българско царство – от Хан Аспарух до Цар Симеон. Това е най-голямата мозайка на открито в Европа.На върха на паметника се извисява фигура на лъв- символ на българския дух, изработена от 2000 гранитни елемента с тегло 1000 тона. От откриването си до днес комплексът е посетен от над два милиона души, а от 1992г. желаещите могат да сключват граждански брак на паметника.
Крепост Свети Спас Белчин
За дългата и богата история на с. Белчин свидетелстват и останките на голяма крепост с параклис, намиращи се на хълма „Свети Спас“, където има солидна крепостна стена,изградена от дялани камъни и тухли още от времето на Римската империя. Крепостната стена огражда площ от 9 декара. Досега са разкрити 3 от 4-те кули на крепостта. Северно от портата е разкрит и християнски храмов комплекс, датиран към XV-XVI век. Монети, луксозна и битова керамика свидетелстват за оживена търговия и култура от 4-6 век.
Крепост Траянови врата
Крепостта Траянови врата е разположена на 15 км отгр. Костенец до магистрала "Тракия" в Средна гора.Тя е символ на национално-историческото наследство в региона и е уникална по своята конструкция. Крепостта е елемент от цялостна фортификационна система, охранявала достъпа до Константинопол (Истанбул) и Проливите. Първите сведения за крепостта са от около III в. Сл.Хр., когато е предпазвала римляните от варварските племена.Самата крепост заема много важно място в историята на България. През 986 г. българската армия, водена от цар Самуил, удържа забележителна победа над Византийския император Василий II,Битката при Траянови врата на 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският
император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България.
Кътински пирамиди
Кътинските пирамиди са скален феномен в южното подножие на Софийска част от Западна Стара планина, разположен на две места в землището на с. Кътина. Образувани са в резултат на ерозия в делувиалните отложения, свлечени от планината. В последните десетилетия са налице негативни процеси, които възпрепятстват ерозията. Изкуственото езерце в края на дола, както и естественото залесяване на района водят до намаляване както на размерите, така и на броя на пирамидите. Ако не се вземат решителни мерки, единствен спомен за тях ще бъдат снимките в старите пътеводители! Лесно достъпни са от с. Кътина.
Къща музей - Добри Войников
Къщата на видния възрожденец Добри Войников е архитектурен паметник от епохата на Възраждането. Тук в по- старата къща през 1833 година се ражда Добри Попов Войников - учител и автор на учебници, музикант и композитор, диригент и музикален критик, читалищен деец и редактор на вестник, драматург и театрал, автор на първата българска драма ("Стоян войвода"). В експозицията, с оригинални материали, е възстановен интериорът на възрожденския дом.
Къща музей Димчо Дебелянов
Къщата е построена от дядото на Димчо (Димчо Дебелянов) през 1830г. и представлява неголяма двуетажна постройка в обширен тих двор. Тя се отличава с изключително нисък таван на приземния етаж, което говори за ниския ръст на обитателите й от една страна и от друга за скромния живот който те са водели. Тази част от къщата е била използвана през зимата, която тук е особено студена и продължителна. Обзавеждането и подредбата са автентични, в типично копривщенски стил и придават много топлота и уют. Вторият етаж от къщата разполага с голям чардак, който се е ползвал от семейството през летните месеци. Измежду предметите, изложени тук може да се видят родната люлка на поета, много стари книги, бюро и др.
Къща музей Любен Каравлов
Родната къща на Любен Каравелов се намира в град Копривщица. Тя е разделена на три части- зимна, лятнакъща и селскостопанскапостройка. Зимната къща е построена първа през 1810г.Тя представлява едноетажна постройка с няколко неголеми стаи, подредени в типичния копривщенски стил.Селскостопанската сграда е построена през 1820г. Днес тук е поместена експозиция от предмети, сред които е неговата печатарска машина. На нея Каравелов е печатал своите вестници, както и списание “Знание” и Ботевия вестник “Знаме”. След Освобождението на нея във Велико Търново е отпечатана и първата българска конституция.През 1835г. е построена лятната къща.Двуетажната сграда разполага с голям чардак на втория етаж и е ползвана от семейството през топлите летни месеци.Къщата е обявена за музей през 1954г.
Къща-музей на Г. Бенковски
Къщата е интересна със своята архитектура – тя е представител на типичната еснафска къща от времето на Възраждането, принадлежаща на средно заможен гражданин. Тя е дървена и е построена през далечната 1831 година. Там се пази един от най-уникалните експонати, останали от бурните дни на Априлското въстание – личната пушка на Бенковски, с която е стрелял срещу турците и която е била до него в онези славни моменти.
Мадара
Мадара е название на историко-археологическия резерват, който обхваща няколкостотин декара площ, която от 2006 година трябва да бъде и защитена територия. Центърът на резервата е около Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра, и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образувания са давали подслон нa най-древното население на Балканите. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода,изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите - много по-древен и мащабен от Делфи, Додона или останалите известни днес в Европа прорицалища на гърците.Също там се намира и баралефът “Мадарски конник”
Манастир седемте трона
„Седемте престола“ e православен манастир от Софийска епархия, намиращ се в Стара планина, на границата на Софийска и Врачанска област. Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II) е починал в манастира,който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел. Манастирът е по-известен с нехрамовото си име „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира-Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса(престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в.
Митрополитска църква Самоков
През 1793 година в Самоков била осветена новоиздигната църква с името "Успение на св.Богородица", наречена още Митрополитска.Църквата е издигната на мястото на по-малка църква от ХVІІ век със средствата на родолюбиви самоковци. Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар.През 1805 година започнало преизграждане на църквата с цел превръщането и от едно- в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм.
Народно читалище Добри Войников - Шумен
Народно читалище “Добри Войников” в град Шумен е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни и има 150-годишна история.Заедно с читалищата в Свищов и Лом, то слаганачалото на читалищното дело в България.В читалище “Добри Войников” се поставя началото на българския театър с побългарената комедия “Михал Мишкоед” на 15 август 1856 г. Тук се е играла първата оперета през 1914 г., с което започва оперетното дело в България.Тук е създадена първата българска детска библиотека.Читалището е дало начало на четири шуменски читалища. Читалището развива многостранна дейност: библиотечно-информационна,лекционно-просветна, издателска, социална,културна и творческа.
Нови Пазар - часовникова кула
Старата часовникова кула на град Нови пазар се е намирала на двадесетина метра на югозапад от сегашното и местоположение. Тя била построена през 1826г. Днешната часовникова кула е пренесена на сегашното си място през 1865-1868г. Счита се за символ на града.
Паметник костница на Ботевата чета
От историята е известно, че през 1876 година Ботевата чета е разбита на връх Вола. 12 души четници, предвождани от Георги Апостолов, се отправят за село Лютиброд, но в местността Ритлите край Искър попадат на засада и са избити до един. Предводителят на башибозуците, Саадатинефенди, наредил главите им да бъдат отсечени, набучени на колове и отнесени в Орхание /днешният Ботевград/. Пътят на зловещото шествие минавал през Скравена, родното място на Георги Апостолов. Всички жители били изкарани навън, за да видят отрязаните глави на четниците като предупреждение какво ги очаква, ако не се подчиняват на поробителя. Селските първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски предложили откуп и се обърнали с молба към каймакамина да им ги остави, под предлог „ да не се изплашат от тях булите в касабата". Турчинът погледнал грозната картина, спомнил си заповедта от Високата порта да не се вдига много шум заради шетащите в империята журналисти от Европа и се съгласил главите на жертвите да останат в Скравена. Жените ги измили и увили в домашно платно, но преди да успеят да ги погребат, едно от заптиетата, Яшар Чолака, решил да вземе две от тях в своето село Угурци, сегашното Гурково. Така в двора на селската черквица били опети и погребани от поп Димитър и неговия син Георги само десет от главите на въстаниците. На 3 юни 1930 година, по предложение на поп Георги Попдимитров, те били преместени в специална витрина на църквата. През 1982 година били положени на сегашното място. Именно тази костница става причина Орхание да се преименува в Ботевград.Но ако паметникът-костница е създаден, за да припомня трагичен момент от миналото, не така стоят нещата с манастирите „Свето Преображение" и „Свети Николай" на няколко километра от Скравена. Съдбата на втория е тясно свързана с историята на старо селище, носило името Грамаде. Според легендата на свещеник Филип Иванов от Челопеч насън се явил самият свети Николай, който му казал, че вижда манастир, "кацнал като голяма бяла птица на хълма", разрушен от турците, и му възложил да го открие.Той се заел с разкопки и скоро попаднал на здрав зид от камък и хоросан, а после открил и останки от килия с шест скелета. Върху тези основи бил издигнат нов храм. Помогнали мнозина, но главната заслуга била на монахиня Людмила, която дошла тук след съновидение. Тя дълго събирала помощи, преодоляла всички пречки и успяла да завърши строежа. Намерила вечния си покой под многовековния дъб в двора.
Плиска
Националният историко-археологически резерват "Плиска" се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и на 3 километра от съвременния град Плиска.Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска държава. От основаването на българската държава през 681 г. от хан Аспарух до 893 г. Плиска е освен столица и един от най-големите и богати градове в Европа и света. Тя е забележителна с архитектурата си, която българите носят от своите предишни поселения.
Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби - 23,3 кв. км. Дворецът на кан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници. Историците са открили и тайни изходи, през които аристокрацията и населението са можели да избягат от града по време на обсада. В двореца е имало водохранилище и просторни бани. С времето на управлението на кан Омуртаг (814 - 831) се свръзва второто разширяване на града. Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява т. нар. Тронна зала. Във Вътрешния град най-добре запазената сграда е Големият дворец. Във Външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради. На 1,3 км от източната порта на Вътрешния град се намира Голямата базилика - най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ.
Разкритите останки са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да бъде посетен и в неработно време. Находки от резервата са изложени в музейната експозиция и са свързани най-вече с бита, материалната и духовна култура на жителите на старата столица.
Регионален исторически музей - град Шумен
Началото на музейното дело в Шуменския край датира от 1857 година, свързано е с името на възрожденския учител Сава Доброплодни и уредената от него училищна музейна сбирка - една от най-ранните в българските земи. Днес Регионaлен исторически музей - Шумен е научен и културно-просветен институт с девет отдела и обособена научна група. Фондовете му съхраняват над 150 000 движими паметника на културата от халколита до наши дни, от които 15 000 показани в 8 експозиционни зали. Периодично се експонират и временни изложби. Музеят има и собствено издание - "Известия на исторически музей - Шумен", библиотека с над 25 000 единици научна литература и периодични издания, реставрационно-консервационни ателиета и фотолаборатория. Извършва проучвания на терито-рията на Шуменския регион. В структурата си обединява музеите от Шуменска и Търговишка област.
Средновековни мегалити(девташлари) гр.Плиска
В полето извън Плиска, близо до окопа на Външния град, са разположени групи от побити камъни, които местното население нарича девташлари или дикилиташлари. Известни са 33 групи: на изток - 8, на юг - 7, на запад - 18. На север няма, ако не се смята групата край село Кладенци, което се намира на половината път от Плиска за Силистра. Камъните представляват неодялани блокове с височина до 1.5 м; върху някои от тях, предимно върху вкопаната в земята част, са изрязани рунически знаци, при разкопки най-често откъм източната им страна са открити кости от кон, говедо, овца и дива свиня, звънчета, нож, токи. Камъните са подредени в редове и във всеки ред има по толкова камъни, колкото са редовете (винаги нечетен брой: 5, 7, 9), тъй че образуват квадрат, чиито страни (и по изключение ъглите) са ориентирани към посоките на света.
Томбул джамия
Джамията „Шериф Халил паша”, или известна още като Томбул джамия, е построена през 1744 г. в централната част на град Шумен. По-късно, поради разширението на града, джамията остава в югозападната му част. С комплексът от сгради около него, храмът е най-големият в страната ни по площ и архитектурна значимост и на второ място на балканския полуостров след джамията Султан Селим, намираща се в град Одрин, Република Турция.Архитектурният комплекс включва молитвен храм с минаре, библиотека, духовно училище (медресе), начално училище (мектеп) и вътрешен двор с шадраван, на площ от 1730 кв.м. Всичките части на комплекса са включени в обща композиция и са свързани с вътрешни дворове. Строежът му е започнат през 1740 г. и е завършен през 1744 г. Комплексът е обявен за паметник на културата от национално значение.
Хълмът св. Спас
Хълма Св.Спас и връх Св.Иван са разположени по билото на Верила планина. До тях се достига от изходните пунктове при с.Белчин и хижа Белчин по няколко изградени екопътеки в района. В близост преминава и трасето на големия трансевропейски туристически маршрут Е4, който започва от Пиринейте в Испания, следи Алпите и Карпатите в средна Европа и завършва на полуостров Пелопонес в Гърция. На Българска територия маршрута преминава по билните части на планините Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка.Хълмът е и неизменна част от вековната история на района. С него са свързани легендите за голямо старинно селище, известно като „Цари Mали град“, което се предполага, че означава „Малък Цариград“. Там до ХIХ век все още са били частично запазени белите каменни стени и кули на крепост. Те напомняли на местното население за Цари град. И до ден днешен в менталната култура на белчинци „Цари Mали град“ е старото име на с. Белчин. Тези разкази и предания бяха повод през 2007 г. да стартират археологически проучвания на хълма „Св.Спас“ . Още в началото на разкопките беше изяснено, че непосредствено под върха на хълма се намират останките от римска крепост с военно-охранителни функции, която в късния си етап се превръща в укрепено селище. Проучени и документирани са разнообразни структури от фортификацията (кули, порта и крепостни стени), сгради, разположени около и долепени до крепостната стена, както и проучени сондажно останки с културни пластове от селищния живот във вътрешността на обекта.Там, на 990 м. надморска височина бяха открити и доказателства за приемствеността на култовото място през хилядокетията – от езическото светилище на траките, през раннохристиянската църква от IV век, раннохристиянската базилика от VI век, средновековната църква „Възнесение Христово”, построена през втората половина на XV век , за да стигне до наши дни един оброк сред дъбовата кория.
Часовникова кула Ботевград
Часовниковата кула в Ботевград се намира в центъра на града, на площад „Освобождение”. Тя е построена през 1866 г. от местния майстор строител уста Вуно Марков. Часовниковият механизъм е направен от местния железар Генчо Наков, а камбаната - от банския майстор Лазар Димитров.Тя е най-високата възрожденска часовникова кула в България и е символ на града. Височината й е 30 м. Интерес представляват бароковите елементи и стенописите, украсяващи вълнообразните корнизи. Долната част на кулата е каменна зидария с вратичка, през която се влиза вътре за обслужване и навиване на часовниковия механизъм. Диаметърът на кулата намалява с височината.Кулата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение
.
Часовниковата кула в Етрополе
Часовниковата кула в Етрополе е построена през 1710 г. от майстор Тодор и се смята за една от най-старите в България. Изградена е от речен камък и бигор (вид варовикова скала), а височината й е 20 м.Първоначално е служела като наблюдателна и отбранителна кула, което личи от начина, по който е построена и оставените отвори (мазгали) на трите и́ страни.Часовниковата кула има три основни части. Долната каменна част е разделена на 14 хоризонтални пояса с дъбови греди. Средната част представлява тялото на кулата, във вътрешността на което има дървена стълба с две площадки. На западната страна на горната част има каменен циферблат на часовник с надпис 1710 г. - годината, в която е построена кулата.Наблюдателната кула сменя предназначението си през 1821 г., когато е преустроена в часовникова. Майстор Дидо от Етрополе изработва часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената църква на манастира “Св. Атанас”.И до днес часовникът на Етрополе работи точно и всеки може да свери личния си часовник с този на кулата. С брой 37 на Държавен вестник от 1964 г. кулата е обявена за архитектурен паметник на културата.Към момента кулата не е достъпна за посещение, туристите могат да я разгледат само отвън. Срещу нея се намира и Историческият музей на Етрополе.
Шуменска крепост
Шуменската крепост се намира на плато на около 2 км от град Шумен. Местността е била обитавана още през XII в. пр.н.е., когато траките издигат и крепостен зид. През I в. крепостта става римско владение и се превръща в добре уредено малко градче. През ранното и късно средновековие Шуменската крепост е била българска твърдина изиграла важна роля в историята. Просъществувала е и в началния период на османското владичество, но през 1444 г. по време на кръстоносния поход на Владислав III Ягело, тя била разрушена и опожарена.
