Вегетативно размножаване при растенията,залагане на зелени резници

Резникът представлява част от вегетативен орган,който при определени условия дава ново растение.
В зависимост от леторастите,които се приготвят резниците се разделят на три вида:
-зрели-приготвени са от вдървесинени леторасти
-полузрели-от полувдървесинели леторасти
-тревисти-взети са като леторасти на тревисти растения през вегетативния период
Важно е взетите разници да са от здрави растения-чисти от вирусни,бактериялни,гъбни болести.
Приготвяне на резници-при някои многогодишни тревисти растения които са зимоустоичиви и с кухи стъбла(Passiflora caerulea)резници се правят на нови още плътни,тънки стебла с дължина 5-6см. които се развиват в основата на растението.При приготвянето на тревисти зелени стъблени резници е много важно да се запази тургорът им(да останат свежи).Добре е да се покрият с мъх или влажно платно,но не трябва да се мокрят дирекно с вода до момента на поставянето им в субстрата за вкореняване.
Време и място на залагане-зависи от самата култура.Зелените резници могат да се залагат целогодишно.През есента,зимата,пролетта се отглеждат в оранжерии,зимни градини.През лятото в парник или леха.Всяко помещение с температура 25-30 градуса е идеялно.
Независимо от типа резник винаги той се поставя вертикално с вегетативната пъпка нагоре,отрезите се правят на 3-5мм разтояние от първа/последна

пъпка,при много сочни резници краищата им се натъсват с прах от дървени въглища за да не загниват.
 В случая имаме полузрели резници,реже се с бръснарско ножче или много остър нож за да не се смачкват и затварят проводящите съдове.Потапят се веднага във вода за да  не поемат въздух.

06.08.2014

20.08.2014

След появяване на корени се засаждат в почва-това осигурява въздух за правилното им развитие.

Соя

Наричана "зелена крава" не случайно.Соята е растение с височина на стъблото от 25см до 2м,грубо,разклонено и покрито с дребни ръждиви четинки.Листата му са сложни,съставени от по три отделни листчета-две едно срещу друго и едно на върха.Цветовете и са бели или пъстроцветни в основата на всеки лист.От тях след прецъфтяването се развиват едри до7см бобове,понякога до 350 на едно растение.В тях са семената-кръгли като малки топчета или яйцевидни,обагрени бледожълто,жълто,кафяво или черно,някои са пъстри.

 Произхожда от Китай.Отглеждана там още преди 4300 години,днес посевместно разпространена в цял свят.В Европа попада късно-към края на18 век,първо в Испания и Франция като чуждоземно растение в ботаническите градини.
 Семената на соята са богати на масло и белтъци.Зелените бобове се използват за ядене както зеления фасул.От кълновете и могат да се приготвят най-различни вкусни салати.Опечени и смлени,зрелите семена служат като заместител на кафето и за приготвяне на соев шоколад.От семената се получава много масло,което се използва както за храна,така и за производство на лакове,бои,масла и сапуни.От обезмасления остатък се прави брашно,към което ако се добави пшеничено брашно,се получава изключително вкусен соев хляб и много други тестени изделия.

От семената сварени и смлени,се прави кайма по вкус трудно различима от животинската.Узрели соеви семена накиснати във вода и смлени дават соево мляко по нищо неотличаващо се от кравето.Дори след ферментация от него се получава много леко,превъзходно на вкус и по хранителност сирене.След полимеризация от нея се синтезират пластмаси и изкуствени влакна.Изумително растение с много приложения от слънчевата плантация.